История на двореца

ИДЕЯТА ЗА НДК
Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70^-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е голям хаос. Там имало десетина набързо струпани след бомбардировките неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Ето защо в Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентирана към Витоша. Първоначално теренът е определен за оперен театър. Веднага бил обявен международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев. То обаче не излъчва победител и конкурсът пропада.
След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Почти всички европейски градове тогава имали подобни средища. У нас такава функция изпълнявала спортната зала „Универсиада”. И така – вдъхновението е за нова модерна среда за конгреси и концерти с всички съвременни удобства.
София вече разполага с доказал се проектантски и строителен потенциал. Така проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка.

ПОСТРОЯВАНЕТО НА НДК
Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г. Присъстват само лица, пряко ангажирани със строежа.
През 1981 г. с фанфари и слова НДК е открит лично от първия човек в държавата Тодор Живков. До промените през 1989 г. той носи името на покойната бивша министърка на културата Людмила Живкова. В него са вложени и доброволен труд, и средства на много софиянци.
Строителството му поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра пък е разгънатата площ на административната сграда.
Някои наричат НДК втори „Александър Невски”. И има защо. Двете сгради са емблематични за столичния център, сходни са и по мащаб, а в градежа им е участвала
българската общественост. Предците ни някога са правели щедри дарения за паметника на вярата и признателността. По техния пример софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници. Ето защо в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни.
Грандиозният строеж, предприет по случай юбилея на българската държава – 1300 години, е погълнал 270 млн. лв. тогавашни пари. Те са инвестирани в 15 зали плюс фоайетата.

ОТКРИВАНЕ
За дата на официалното откриване се счита първият голям конгрес, проведен в зала 1, който се състои на 31 март 1981.
Около две седмици по-рано обаче, в същата знакова зала се провежда голям концерт, специално за строителите. Очаквано, от сцената прозвучава и музикалният знак на Двореца на културата – „Върви народе възродени“ на композитора Панайот Пипков.
През 80^-те години комплексът се превръща в мечтаното средище на културни и обществени мероприятия от международно ниво. Тук започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуство, защото Дворецът предлага супер-модерни за времето си съоръжения и пространства, подготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари, театри, танцови и кинематографски събития.

СИМВОЛИ
Първата емблема на НДК представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Композицията е дело на световния графичен дизайнер Стефан Кънчев.
Един от най-разпознаваемите символи на сградата, позициониран на северната фасада, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.
В централното фоайе на Двореца позлатената скулптура „Възраждане“ посреща хилядите гости, които често я наричат „Майка България“. Неин автор е скулпторът Димитър Бойков, а творбата му символизира гостоприемна и възродена София.

ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО
Особена добавена стойност на конгресния център носят безценните произведения на всички направления на визуалните изкуства. Те са събрани и описани под името „Галерия 13“.